понеделник, 7 септември 2009 г.

The Final Destination 3D / Последен изход 4 ревю


The Final Destination 3D / Последен изход 4

Филмите Последен изход са може би едни от съвсем малкото, които гледам в този жанр. И то защото бруталността във тях е толкова много, че прелива в комичност. Първият филм ме зариби, а вторият направо ме разби. Беше много добър и приключи историята. Е там където е текло...знаете. Появи се трети филм, който беше заложил на нова история (дори обещаваше да е последен), не особено сполучлив като изпълнение и оригиналност...изобщо. Ето защо отидох да гледам последния след последния, този път кръстен ПоследниЯТ изход и то в 3D.

По 3D-то само похвали, че са го използвали доста пъти и то качествено. Не съжалявам за допълнителните 4 лв, които дадох за триизмерна прожекция. Към бруталните смъртни случай имам малко забележки, които не са толкова съяествени, макар и изобщо да не могат да стъпят на косата на бруталната Смърт от втора част.

Липсваше обаче история. Никаква, просто навързани едно след друго събития как хората умират. Никаква интрига между тях. Заради това и филмът е уникално кратък - може би около 75-80 минути максимум. Да не говорим ,че момчето предвидило катастрофалното събитие после имаше замъглени видения как ще умре следващият, но тактично имаше амнезия как беше редът на умирането (защото така филмът няма нужда да обяснява нищо и да вкарва каквато и да било сюжетна нишка). А накрая (СПОЙЛЕР) когато получи отново голямо дежа-ву какво чака цял МОЛ и го спаси, Смърта не погна хората от МОЛ-а, а само него и двете момичета, което (КРАЙ СПОЙЛЕР) тотално срина идеята на поредицата. Има много препратки към предишните части, особено последната сцена в края. Всъщност тъй като се развива там където (СПОЙЛЕР) свърши първа част (КРАЙ СПОЙЛЕР), вече знаех какво ще стане.

Филмът е омазан от към традицията на поредицата и от към липса на дори мъничка интрига (а.к.а сюжет). Може да е брутален, може и да е 3D - което и спаси филмът, но той осра поредицата дори повече от третата част, което и не съм вярвал че е възможно. И ако продължат, да вадят нови в стил Saw (Убийствен пъзел), то едва ли ще се намерят хора да гледат следващите части, които сигурно биха се казвали По-последен изход, Най-последен изход, Мега...Гига... и т.н...

Оценка: 5/10

неделя, 6 септември 2009 г.

Национална обида в Google Translate от македонци


Не е за първи път, когато се натъкваме на национални обиди. Дори повечето пъти нищо не правим по въпроса. Е, надявам се сега повече хoра да се включат в поправката на поредното потъпкване на името на България и то от македонска страна.

Едва ли има човек, който да не е запознат или не е ползвал популярната Google Translate. Няма да обяснявам кога и колко е добра, а ще говоря за едни обидни резултати.

1. Източна, Западна и Централна България в превод от бъгларски към македонски са: Източна, Западна и Централна Македония !!!

2. Аз съм българче във същият превод става "Виагра за жени" !!!

Не искам да използвам всички нецензурни думи по повод случилото се и да ви губя времето, просто цъкнете на предложи по хубав превод и напишете нещо друго - или се оплачете или напишете правилния превод. Нека поправим заедно тази поредна наспреведливост срещу родината ни!

Благодаря!

П.С. Нека не оставя грешно впечатление, нито мразя Македония и нейният народ, нито се опитвам да създам омраза срещу него. Ядът и ненависта ми са насочни към индивидите създали конкретната ситуация и към никой друг!

сряда, 5 август 2009 г.

Издънките на Nokia, част 2

Не мина много време от както ви споменах, защо не бива да се доверявате на Nokia. Сега просто ще ви разкажа един съвсем реален случай свързан с тази работа.

Един приятел на мой колега си купува Nokia N97, черен на цвят от един сравнително голям столичен магазин за продажба на телефони. Името няма да го споменавам, но ви уверявам, че е един от малкото с качествено обслужване, както от към сервиз, така и от към клиенти.

Като фен на Nokia, човекът явно е прежалил гигантската сума и си е купил телефончето. Отваряйки го за да сложи батерията вижда надписа Made in China и звъни да ни пита дали е проблем. Като запознати хора и вече ревюирали въпростната Nokia, му казвам, че и нашата беше китайско производство и няма от какво да се притеснява.

Три дни по-късно виждам въпростното устройство – оригинална Nokia N97, всичко точно. Обаче! Заповчайки човек да си играе с телефонът се разкрива колко зле е направен корпусът. Пластмасата скърца, изглежда супер евтина, клавишите на калвиатурата са проблемни и при натикане скърцат и се кривят. Иначе софтуерно всичко точно.

Така. Сравнявам нарочно с Nokia N97, бял модел, изрично намерена да бъде Made in Finland. Здрав панел, не скърцаща пластмаса, стабилно изпълнение, перфектна клавиатура и заден капак пасващ идеално. На същата цена естествено.

Нахалството граници няма. Вярно в криза сме и компаниите гледат да пестят. Но при положение, че продуктите ти идващи от Китай са в пъти по-некачествени от европейските, е просто несправедливо да им се иска същата висока цена. Не и за това мизерно качество. Well done, Nokia!

P.S. И двете N97 се оказаха обратно в магазина.

понеделник, 3 август 2009 г.

Ревю на Колелото на Времето: The Gathering Storm


Няколко дни след предаването на книгата към печатниците, се появи и първото ревю на дванадесетата по ред книга от известната фентъзи поредица „Колелото на времето”.

Както много от феновете знаят, писателят Робърт Джордън почина на 16ти септември 2007 година, оставяйки обаче пълните записки за завършекът на неговата история. Брандън Сандерсън беше избран да напише последната книга, която трябваше да се казва A Memory of Light. Така тази дванадесета книга щеше да затвори и последната глава от популярната история.

Оказа се обаче, че ако трябва да бъде една книга, то A Memory of Light би излязла минимум 3000 страници и щеше да види бял свят най-рано през 2011. Е досещате се и какво се случи след това – финалът на Колелото на времето ще бъде разделен на три отделни книги, съответно със заглавия The Gathering Storm, Shifting Winds (само работно) и A Memory of Light. The Gathering Storm излиза на американския и английския пазар тази есен, като се очаква в България да я видим някъде в началото на пролетта през 2010. Следващите две книги ще се появят в оригинал през есенните сезони на 2010 и 2011.

Първото фен ревю на The Gathering Storm се появи съвсем скоро и тук ще споделя някои от впечатленията изложени в него.

Късметлията на име Jason споделя, че нарежда книгата в топ 4 от излезлите до момента заедно със Силата на сянката, Небесен огън и Великият лов. Според него The Gathering Storm може да бъде сравнена със 4,5 и 6 книга от Колелото на времето, които феновете считат и за едни от най-добрите в цялата серия. Всъщност много от читателите сравняват всяка нова книга именно с горепосочените и това само може да радва всички нас, защото те бяха наистина едни от най-интересните, богати на история, напрежение, ключови моменти и разнообразни и нови места. Ако нещата наистина се окажат такива, каквито Jason твърди, то огромно браво за Брандън Сандерсън, че е съумял да върне малко поизлязлата от ритъм поредица в правилните релси.

Следващият важен момент в книгата е все по-напредващата лудост на един от главните герои, а именно Ранд. Jason твърди, че той попада все по-надълбоко в бездната на лудостта и депресията и каквото и да сме прочели и изживели с него до момента, не може изобщо да се сравни с това, което ни очаква. Още по-интересно и изкусително идва загатването, че в средата на книгата има толкова разтърсваща сцена с него, че ще ни трябва време да можем да си поемем дъх след нея. По думите на Jason, случавщото се там може да бъде сравнено с изключителната и внушителна битка при Думайски кладенци, само че този път ги няма армиите. Това определено запали още повече, не само моето, но и още на огромна маса почитетели, любопитство. Особено имайки предвид, че Думайски кладенци се нарежда сред най-добрите сцени в Колелото на времето спроед феновете.

Като за финал, човекът на който вече завиждат хиляди, твърди че в краят на The Gathering Storm има не един, а два изключително напрегнати и разтърсващи финала.

Е, аз вече не мога да чакам. Започвам да препрочитам отново предишните книги, защото съм ги позабравил и в пролетта на следващата година се надявам аз, както и всички верни фенове да изживеем отново незабравимите приключения случващите в света на Колелото на времето.


П.С. Наскоро бяха закупени правата за направата на игрални филми по Колелото на времето, като първият - Окото на света, се очаква в края на 2011 (поне за сега).

петък, 31 юли 2009 г.

Защо да не се доверяваме на Nokia?


Nokia - все още първият по пазарен дял производител на телефони. До преди няколко години името на Финландската компания беше символ за качество, дизайн, функционалност, софтуер. Докато нещо по пътя тотално не се обърка.

1. Днес повечето телефони на Нокиа се произвеждат в Китай и Унгария. С цел намаляването на разходите по производствения процес финландците решиха да изнесат същият в посочените две страни. Дори имаха идея да изнесат всичко изнън Финландия, но за щастие все още не са го нарпавили. Случва се нещо подобно като Apple iPhone - Designed by Apple California, Assembled in China.

2. От горните факти последваха няколко неща - изключително некачествени корпуси, скърцаща пукаща и чупеща се пластмаса, проблеми с говорители, клавиатури, сензори на камери и още какво ли не, само заради нискокачествените използвани продукти за направата на съответните части. И от бързането те да бъдат направени.

3. Въпреки ниското качество, Нокиа продава телефоните си на същите цени, което МОЖЕ БИ щеше да бъде преживяемо, ако Symbian и S40 не бяха толкова графично остарели, че да те отблъскват още като видиш телефона. Не, нямам нищо против мощният Symbian, а против неговият външен вид - дори в последните Nokia 5800, N86, N97 той все още е с най-грозен интерфейс от всички останали.

4. Ако сложа 5 различни Nokia телефона на една маса, то всички останали ще приличат на тях. Факт. Нокиа от 2006 година насам се изчерпаха от към дизайн и вместо да си уволянят целия арт отдел, те все още ни пробутват едни и същи телефони, с едни и същи проблеми, с един и същ софтуер, само че под друго име. Е уверявам Ви, че народът колкото и да е тъп в един момент му писва. Няма кой да ги купи. Освен това с падналото качество и покачващите се цени ситуацита е просто един голям абсурд.

5. Липса на иновации. Никакви. Ама НИКАКВИ! Само вижте Samsung - HD видео запис във Omnia HD, Pixon12 със 12 мегапикселова камера, ксенонова и LED светкавица, 28мм широкоъгълни лещи, variable aperture, супер качество на снимките, нови и по-нови интерфейси, евтини цени. Вижте LG - прозрачната сензорна клавиатура на Crystal, мъничката метална и симпатична Arena, часовникът телефон позволяващ видео разговори, новият Chocolate BL40 с 21:9 екран.... Мога да продължавам още, докато Нокиа стоят и тъпчат на едно място и само влошават положението си. Дори консервативните HTC с новите TouchFLO интерфейси и Flash support-а си напредват значително.

6. Прах в очите - посленото им видео как N86 бил равностоен със своята LED светкавица на N82 който е със ксенон. Еми това не е вярно. Всеки телефон би снимал хубаво ако бъде поставен на статив при слаба светлина. Но докато при LED светкавицата, не зависимо коя генерация е, най-малкото движение ще съсипе снимката, то при ксенон няма от какво да се притесняваме. Освен това да сравняваш кропове от 5 мегапиксела и 8 мегапиксела е неправилно, тъй като 8 мегапикселовия след акто бъде смален в пъти повече от 5MP, ще се получи що годе добра снимка, в случая и равносотйна. Изобщо тази последна изцепка използвайки тези два измамни трика само показва колко са я закъсали.


7. От анонсът до пускането в продажба на техен high-end телефон минава повече от 6 месеца и докато излезе той вече е морално остарял. Е нормално ли е да пуснете с дебелата N97, с резистивен екран, недоизпипан софтуер, ужасна камера и то 5 мегапиксела и т.н., която се отличава от евтината 5800 (400 лева) само по по-голям екран, клавиатура (която я прави ОГРОМНА) и 32 гигабайта памет (една 16 гигабайта карта е 30-40 лева) за 1500 лева?!

8. Защо пускаш 5800i версия на популярната 5800 като оправяш проблемната камера със нов по-добър сензор, но премахваш Wi-Fi ? Логика? Не.

9. Толкова години не успяха да спретнат един свестен AppStore.

10. Ovi услугата им беше светлина в тунела, но изпълнена с гафове, навсякъде за всичко ти искат такси и абонаменти и т.н. Има си свойте добри моменти, но на фонът на цялата помия не могат да внесат желаният ефект.

Е...Още ли вярвате на Nokia?

Аз не.

HTC Hero - първи впечатления

HTC Hero пристигна в офиса.

Новият интерфейс на HTC за Android, противно на очакванията ми, се оказа супер бърз и адски адекватен при работа с екрана. Почти толкова бърз е колкото е този на iPhone и при това, че е натоварен със всевъзможни widget-и, функции, екстри и други подобни джаджи.

Вътрешният интерфейс на главното меню и всички подменюта са точно толкова добри и лесени, колкото и на iPhone.

По-важното е, че освен мултитъч технологията, която работи невероятно и не е само колкото да отбие номера като при LG Arena/Viewty 2/Crystal, имаме и пълен Flash Support. Нещо, което iPhone няма, няма и да има. Десктоп версията на YouTube върви безотказно, както би вървяла на вашето PC. Овен това, vbox7.com също няма никакви проблеми. Всякакви Flash игрички и екстри, интегрирани в браузъра се отварят за секунди и няма никакъв проблем със touch екрана.

Изобщо, може в момента да няма този набор от приложения, който има AppStore и пиратският Cydia, но Android е нова OS и й трябва малко време за да навакса. Бъдещето е пред нея, а това което показва HTC Hero е ясен пример как iPhone може да диша прахта на друг телефон.

Като за край забравих да спомена, че дизайнът на този телефон е просто покъртителен, супер стилен, тъничък и привличащ окото. Радвам, се че HTC започнаха да мислят не само за вътрешния вид (хардуер и софтуер), но и за външният и направиха това бижу.

Цената му в България в момента е 1000 лева, но съм сигурен че до 2-3 месеца ще е паднала до 700 лв. Очакавйте линк към пълното ревю скоро, както и някоя друга снимка от 5 мегапикселовата камера.

Оценка от първо човъркане 8/10.

Хари Потър и Нечистокръвният Принц

Преди няколко дни успях да отида да изгледам филмът и просто излязох шокиран от залата. Впрочем това стана със почти всички зрители. Ето и защо:

*SPOILER ALERT* :)

От сюжетната нишка беше изрязано почти всичко, на което може да се лепне думичката "сюжет". С това изречение обявявам най-офоциално Дейвид Йейтс и сценаристите за идиоти.

В самата книга имаше две много напрегнати и интересни битки - едната в полята около Хралупата, където дори Бил е ухапан от върколак и доста развитие след това. Втората се намира в края на книгата в училището Хогуортс, където умира и един от най-главните герой.

Във филмът първата битка е представена супер тъпо за около минута и не показват нищо особено, а втората отсъства. Ще си спестя нецензурните думи и само ще кажа, че тъкмо там където трябва за започе финалното сражение, няма нищо, следва нищо, и накрая лошите се озовават да убият нашия човек. Никаква логика. Да не говорим, че книгата завършва с едно уникално трогателно погребение, което във филмът - познайте де - е липсва.

Освната нишка на лентата се въртеше около любовните трепти на Рон+Хърмаяни и Хари+Джини, което е най-незначителното нещо в книгата. Принудени да се съобразяват със сценария поведението на актьорите е като на 8 годишни идиотчета, които не знаят къде се намират.

Бил и Фльор, Тонкс, Оливандър, Снейп, Волдемор и смъртожадните, пъклените планове, историята около Нечистокръвният принц и миналото му, срещите на Хари със Снейп, часовете по защита срещу Черните изкуства, Министърът на магията и Мъгълският министър, Министерството, Куидичът - всичко това липсва с цел да се даде свобода на Рон и Хърмаяни да се цупят през целия филм.

Единственото, което е както трябва е историята със Слъгхорн и хоркруксите, както и малкото приключение на Хари с Дъмбълдор. Това е. Дори липсва историята с диадемата и сърцераздирателната развързка с Джини в края, която така ни натякваха през целите 2 часа и половина. Честно ли?!

Еми това е - един красив филм с добра атмосфера и никаква история. Никаква. Тук не се случи нищо. Предполагам са оставили доста голяма част от събитията за седмата част (която е разделена на два филма - съответно през 2010 и 2011), което обаче обезсмисля този филм.

И ако Дейвид Йейтс и компания се завърнат да правят тези последни два филма, а май така се очертава, тогава никой няма да отиде и да гледа тази порнография, пропиляла толкова милионен бюджет. Дори изключително зарибяващият саундтрак характерен за предишните филми и писан от Джон Уилямс тук беше много много под нивото.

Едно огромно разочарование на иначе доказалата се поредица. Нито фенове нито непросветените в книгите харесаха и ще харесат този филм. На излизане от залата хората се чудеха "какво точно гледах" и изглеждаха по-объркани дори от тълпата след Терминатор 4.

Оценка: 3/10

P.S. Да не говорим, че Роулинг от както откачи и каза, че Дъмбълдор е бил гей (което изобщо не се връзва така че феновете просто не й обръщат внимание), във филма се бяха постарали да го докарат такъв и сцените с него и Хари бяха абсолютната перверзна комедия.

събота, 25 април 2009 г.

Първа стъпка

И така, след дълъг период на отлагане и толкова дълъг на мислене на име и аз се сдобих с блог. Имам толкова мисли и идеи, които пазя само за себе си и реших, че е време да ги прочетат и други хора.

Тъй като това е първи пост ще кажа съвсем на кратичко за мен.

Казвам се Калоян. Роден съм на 21.07 и съм завършил средно образование в Габрово. След това студент в София. Сега уча и работя там.

Единствените неща, които ме изкарват извън нерви са свързани със състоянието на нашата родина и нейните граждани.

По времето на писане на този пост уча магистратура Мобилни комуникации в СУ и работя в най-големият информационен сайт за мобилни телефони - GSMArena.com. В резултат на последното ще се срещат прилично количество публикации и на тази тема.

Обичам да пиша разни неща, дори съм си втълпил, че ще напиша една трилогия, но това когато му дойде времето. Скоро ще започна да качвам това-онова.

Ами това е от мен за днес. Утре на свежа глава ще помисля с какво да започна.

П.С. Защо "колибката" ли?
Ами обожавам малки самотни къщички забутани в сърцата на планините...Пък и всички останали имена, които исках бяха заети :)